Езикът ми по тялото ти броди
разкриващ, неуморен и игрив.
По пътя към върха те води,
приижда в тебе чувственият взрив...

Отпадат граници, разтила се безвремие,
танцуват и вселените небесни.
Във теб заражда се земетресение,
въздигаме се и пропадаме сред бездни...

Създаваме със нежните си ласки
трептения променящи всемира.
Звездите са препускащи каляски
и живата вода от нас извира...

И ето те - превърната в свръхнова -
откриваш себе си в сияние и зов,
захвърляш и последната окова
и вече си... изцяло от любов...

Звъниш със струните на своята наслада,
гласът ти е есенция от страст,
светът на атомите свои се разпада,
и пак създава се, но вече вътре в нас...

Угасваме денят и палиме нощта
отново и отново... и отново...
Засрамено ни гледа дори и Любовта,
загубила изцяло свойто слово...

Сега сме вече двамата едно -
море от сътворение и съвършенство,
едно прелитащо през вечността писмо,
изпълнено със огън... и блаженство...

07.12.2015.

Георги Каменов