Очите се умориха и ослепяваха...
Ушите се отегчиха и оглушаваха...
Устните говореха и се изтощаваха...
... Никой не разбираше.
И той самият, своята трагедия,
защото, нищо от това 
нямаше нужда от споделяне.
Изгубен в ежедневието на своята драма,
Човекът спеше...

... В съня си, той 
видя,
огромни пасища от детелини,
коне в галоп, как тичаха на воля
и чу, 
ехтящите от смях на детските гърла, къщурки,
с шепнещите помежду си, кладенци
извиращи и пълни с любов.

Сънят го стресна,
със своята действителност,
удари му шамар и го пробуди,
освободи го от оковите в нозете му
и го поведе в път, в посока 
с табела: Избор!