Ръцете плачат да погалят,

да милват образ незабравен,

без трепета ръцете биха ли живяли

със пръсти стиснали мига удавен . . .

Във нощите прелитат като късни гости

със нежен и безшумен полет,

във любовта им няма пости,

във любовта те знаят само пролет.

Ръцете ваят нерисувани картини,

ръцете помнят спомена си скъп,

минутите, когато си заминат

ръцете ще ридаят във забравен кът . . .

Вълшебни пламенни реки

потичат само в две ръце,

реките търсят своите стрехѝ,

под тях ги чака незабравено сърце . . .

Орешец, 07.09.2017 г.