Качвам се по стълбите и държа парапета.
Няма да гледам мача, то се е видяло...
Ама, че работа? Да му си имам късмета?
Е, за романтична вечер е добро начало.

В тъмното не мога да намеря къде е ключа.
Натиснах бравата и вратата сама се отвори.
Добре, че не ми се наложи аз да отключа.
Жената е оставила отворено, с нея не се спори.

Влизам в кухнята и.... съседът стои по гащета.
"Здрасти, комшу! Ти да не ме чакаш вероятно?"
Той държеше свещ и в тъмното ме изгледа.
"Да се видим с теб ще ми е много приятно!"

Разголил се нашият, дори ръка ми подава.
В къщи на дивана и гол само по едни гащи.
Идеше ми направо за гушата да го хвана
и да го погна с една коприва, че да му дращи.

И аз любезно значи - "Къде е, комшу, госпожата?"
Той сякаш започна да пелтечи и сякаш да срича.
"Тук е! Тук е! Току що си свали потна халата
и отиде в спалнята и там... да се преоблича!"

"А така? Спипах ли ви аз вас, гадинииии?
Моята къща да не ви е терен за мърсуване?
Ще ви направя вас двамата на райета сини
и тогава ще бъдете трудни за рисуване!"

В този ред на мисли вратата се отваря леко
и влиза съседката с малко фенерче в ръката.
И тя - " А, ти ли си тук в тъмното бе, Жеко?"
"Лелееее и таз хубава? Те двамата и жената!"

Изпотих се и скокнах като коркова тапа.
"А жена ми къде е? Да не е в другата стая?"
Съседът се опули и се хилеше като ряпа.
"Абе, комшу? Аз пък откъде да зная?"

Както си стоях изведнъж токът дойде от раз
и аз като в необрано лозе се стъписах да кажа.
И какво пък толкова е станало? Голям праз!
Случва се! Просто в тъмното съм объркал етажа!

автор - Красимира Димитрова