Някъде там зад далечната планина

яздеше с трепета на вятъра ездача

отдавна скиташе се сам из света

и желаеше да намери смъртта си...

Сърцето в гръдта му вече тежеше

носеше там неизлечимата си рана…

вървеше сама разрушена душата му...

и  копнееше небето да го отведе,

да го срещне отново с любимата му…

Все още обича я повече от живота си…

а я беше загубил завинаги, завинаги…

затова не може раната си да излекува…

затова търси нов край и ново начало…

С китара в ръце пееше по цели нощи…

и така плачеше всяко кътче в него...

без да бъде видяно, без да бъде разбрано…

с звука на сълзите си радваше други хора…

денем търсеше светлината в звездите…

А когато слънцето залезe зад морето…

след като се загубваше в тайната нощ…

и въпреки че нощта беше тъй красива…

се молеше несломим  всеки път на Бога…

да го отведе там, където е любимата му…