Къде се е заврял светът?

На нарцис в пъпка или в какавида...

В съня на кукувица из леса,

в последния петел изкукуригал...

на някакъв планински склон ли

в ума на млад пастир се вдига,

с любов да мести планини, реки,

по мост да иде до любима.

В чешмата каменна ли спря

и тихо тананика жажда;

на песа стар, от мъка окуцял,

младежки приказки разказва.

Къде кравая си завил

и стигнал пак  до същото начало,

забол лалета жълти, лилав хиацинт

и мента къдрава за баене.

Дали тиктака в стария ни дом,

изгубен в селото от суша?

Какъв късмет! Сезон подир сезон

натиска го надолу крушата...

Къде се е покрил светът?

С ръка да го помилвам, да го взема,

в очите му да вляза изведнъж,

да бъде младенец, а не вселена...

Къде съм се запътила и аз?

Защо не си остана като песа

до пееща чешма и млада ръж,

до пъпната си връв на чернозема.

Светът е преголям и не за мен.

Да бърза някъде, триглав и кален.

Ще се завърна в двора на земя,

където имам за какво да жаля.

тина