Дебилът срещна своя братовчед,

охранен „демократ” окъпан в родния резил,

прегърна днешният герой излюпения всичкоед,

а онзи сълзите зарони върху нашия катил.

 

„Скъпи братко в общата съдба,

ридая приютен от твойте рамена,

главата си заложих в кървава борба,

притиснат от кошмарни племена!

 

Приложих всички хватки от тепиха,

дори и нови номера,

но в мътната вода едва не ме пребиха

и кожата ми мераклия не съдра!”

 

Погледна го обесникът с прозрачните очи,

отдавна запокитил картонено сърце,

в модерни времена приучен да мучи

и падне ли му да отмъкне чуждото месце.

 

„Я ела да те почерпя в моя бар,

със марково в петзвездна далавера,

изстрадана върху протестен тротоар

във утрото започнало от вчера...

 

Ще ти разкажа мойте патила,

сражавах се с платена чисто нова съвест,

подпрян на лъскавите возила,

с подводните аса гемиите на всекиго потъват.

 

И тъй подкараха ме дните

на пинг-понг в спортния терен,

демокрацията я захапах със зъбѝте,

от нея да отхапвам ден след ден!

 

В трудно време се родихме ние,

сянката ни никой не я ще,

все па̀к в помията мнозина ще „умием”

и светнат новият плебей ще лази ще не ще...”

 

Каканижеха наглецът

и посестримият дебил,

търкаляха се в кочина шопарът и скопецът

под па̀рите на най-желания промил!

 

Орешец, 02.08.2017 г.