Имам само 15 минути...
... бързам, суетя се,
между стрелките
се обърквам тотално...
...разпиляна сутрин,
пържени филии
закъснявам,
чаша кафе
събира мислите,
цигара време
това е от което имам нужда,
алармата звънни...
да се повтори?,
стряскам се, побърква ме...
7.30 ч.
отпивам втора глътка,
всмуквам цигареният дим
и тази сутрин, няма да я допуша,
... проклета дълга цигара!!!
време е да ги отказвам...
Ботушите са кални,
вчера беше поледица, следобед се топеше снега,
така и не почистиха улиците,
чудя се,
колко ли сол и пясък, трябва да изсипят?
Телефонът звъни,
непознат номер...
тези хора нямат мира.
убеждавам се,
светът е пълен с идиоти!
Таблото свети, 6 мин. - 2 градуса...
трамваят е претъпкан,
картата ми изтече онзи ден,
на касата има опашка,
пътувам с шарещи очи...
... „Днес офисът отвори в 8.50ч.
С пожелание за спорен и успешен ден!...“
... бъг в системата, автоматично съобщение:
e-mail не може да бъде изпратен...
9.20...
... кафето от лавката ми изстина...
без захар,
ще го пия студено, от студеното
няма бръчки...
... бюрото е пълно
с чакащи заявления,
неподписани договори.
„заповядайте, в 17 часа,
пребройте парите в плика,
с пожелание да си свършите работа.“
благодаря ви, точно са,
бяхте много любезна,
приятна вечер ...
Вече 15 мин,
не мога да си почистя грима,
току що решетката на аптеката се спусна,
отново съм без памучни тампони...
всмуквам цигареният дим,
реших, ще ги откажа!
... искам вече да съм на послеслова,
страницата e 243,
болят ме очите,
заспивам,
кой ли ще се окаже убиецът?
трябва да навия часовника...
час, да се повтаря,
вибрация?