Разпуснахме двамата както подобава.
Дай, дръж, наздраве и какво ни остава?
От приказка на приказка времето мина.
Краката ми омекнаха като парче глина.

Ама и колегата беше един напорист.
Вдига чашите и го изкарва на бис.
Той все ми налива, а аз не отказвам.
Че, нося на пиене така го доказвам.

Но, нещо май се случи и то за беля
езикът ми изведнъж така надебеля...
Че ми трябваше преводач и то спешно.
Не беше забавно и нито пък смешно.

Тръгнахме двамата кой от където....
Ракията свърши и с нея... мезето.
Прибирам се у дома на четири крака.
Любимата заспала и дори не ме чака.

Тишина и спокойствие. Няма аларма.
Няма строй се преброй се като в казарма.
В стаята е тъмница както в пещерата.
Не се чува да мрънка и вече жената.

Спънах се на килима и без малко да падна.
Това на нищо не прилича. Ама работа гадна?
Но, аз не виждам нищо.Ще си изкарам окото.
Жена започвай да викаш, че да видя леглото.

автор- Красимира Димитрова