Как обичам синята ти риза!

С мириса на пот и на сено,

с мъжките лъжи благочестиви,

с копчета седефени добро!

Все едно е твоя снимка –

виждам силните ръце,

по лицето морски песъчинки,

а в очите някакво писмо!

Тя е знамето ти бодро,

знак, че има новина!

Влизаш ти високоволтно,

аз съм най-любимата жена!...

Ризата ти вече е безкрила...

В строг костюм замина ти.

Лястовичето гнездо унило,

вятърът разстила дим.

До прозореца старея тихо,

пазя сини спомени за теб.

Ще си дойдеш в юлска вечер,

в залеза червен след шест.

тина