С мълчание опитах и те чаках

да решиш кое е важното за тебе.

С викове, и тръгване, и плаках,

за да видиш, че ме боли и мене.

А ти все същото - с бездействие

и твърдеше, че това било обичане.

Сега е късно за всяко действие.

Реверанс и е време за преобличане.

За въпросите е много късно зная.

Отговорите - нямат смисъл вече.

Време е да сложа край на края

и мислите ми от теб да са далече.

Ще скрия някъде във мен сълзите.

В кътче във сърцето, много малко.

Ще пренаредя дните, нощите, мечтите…

А можеше да иначе. Чак и жалко.

Минало си! На инат ще те забравя.

Не е да първи път! Боли и отминава.

Поука няма! Тръгвам! Нов път ще правя.

Все пак живот е! С усмивки да минава!