Куплети след куплети да твориш

и после сам куплетите си да четеш,

оставен в полутъмен ъгъл,

захвърлен от суетния кипеж...

Душата си изливаш в тъмна нощ,

дописваш рецитал на многобройните сърца,

в постеля приютила първи стон,

със хиляден въпрос на хиляди лица.

Потъваш просълзен в безкрая,

бръкнал в себе си дълбоко,

до плясък на води дошли да те замаят,

а ти от дълбините да мечтаеш за посоки!

Куплетите изписваш,

ред по ред повиваш, те проплакват,

строфите излитат от гнездата,

а ти изпращаш ги прегърнал

вдъхновени ракли...

Думите се раждат неусетно,

прогледнали във люлката на твоя свят,

запява радост мимолетна

погалила цвета излят.

Куплети след куплети

валят от твойто дъно,

самотен галиш ги във напоителния дъжд,

поемат те по буйните води,

а от далеко маха им осиротелият

в реките мъж...  

гр. София, 27.10.2017 г.