Прасковите ми съцветия,
съзвездия на пролетта,
ръсят ме със междуметия,
уханни като радостта.

Мамят ме без глас парфюмите
на възродена красота.
Нямат сила даже думите -
каква неземна тишина!

Обичам прасковата приказка
разказвана от пролетта.
Пчелите - феите на сладкото,-
танцуват с призрачни крила.

Каква поезия всред двора ми.
Каква велика красота.
Творецът само на шедьоврите
глези моята душа!

Стефан Стефанов
15.04.2018 ГББГ