да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш 
подвижните пясъци на
времето ми
без да потъваш 
миналото в тях да се раздвижи
да се изплъзне от затвора на шепите ми
и да намери свободата си
а аз да пусна страха
да остана без нищо

можеш ли
да бъдеш онези очи
заради които да знам
че нямам нужда да (те) измервам?