Избрах от стаята с душите,
да бъда мъж, да видя старини.
Да дишам с рог, забит в гърдите,
да пея, пиейки сълзите,
на хората от подлите злини!
– Роден си, сине, за да умреш -
така ми каза Той на младини!
Търси послание във всяка вещ,
ако слънце няма, имаш свещ
и пламък за мъже, и за жени!
Какъв е смисълът, се питам?
Защо да съм добър, защо все аз?
Нали ще мрем, защо да скитам,
на Дявола ли да разчитам,
след твоя огън да прегърна мраз?
Да, виждам, и без Теб го мога -
жаждата в очите на децата ...
Любов, борба до изнемога,
желания, безсмъртна дрога -
встрани от Теб и правилата!
- Обичай и прощавай, сине!
- Не съм ти син, и май не съм Христос! -
Когато болката отмине
и всяка твар край мен погине,
ще ти задам зловещия въпрос:
- Къде ще си, без раби Божи? -
Не може ли и ние да сме " БОГ"? -
дарявайки по девет кожи,
за собствени небесни ложи
и вино с билки от говежди рог?
- Не може, сине, смисъл няма
от няколко милиарда ' Богове".
Един съм Аз, без кръв и драма,
превръщам златото във слама,
а вярата в послушни синове!!!
Избрах от стаята с душите,
охлузена съдба с прокъсан джоб ...
Засях добро, усмихнах дните,
пожънах обич, смях в очите
и вече съм готов за моя гроб!!!