Греховете са лабиринт изплетен от паяк с копита,
а ние сме мухите - вкусни кървави хапки.
Той е вечно гладен, нямащ насита,
ние пък... компенсираме с броя си това, че сме малки...

Във вид на тълпи, или строени в редици,
маршируваме във тунелите лепкаво изкушение.
Облизваме стените с алчни езици
откриващи истини във отражение...

А той даже не си прави труда да ни лови -
храната му сама се сервира...
Всеки път из дебрите на мрачните му покои
стига там, където той консумира...

    *****

Човечество - може във вселената да си чудо,
аномалия, или просто пореден мутант,
но едно е сигурно, ти си блюдо,
и живееш... във ресторант...

А клиентът... претенции няма...
просто порция следваща хваща
и я пуска в хранопровода си, яма.
И още нещо... той за нищо не плаща...

19.02.2018.

Георги Каменов