Десетилетия на разложение текат,

картината е все по-пищна в своята жестокост,

с мрачен хоризонт разкрива се векът,

тракат челюстите на порока.

 

А той пълзи от всеки ъгъл,

нагло, безпардонно сдъвква гнилото месо,

просмуква се във всяка клетка, тъкан

на безволевото гражданско тесто.

 

Цирк разпънал е катун,

с безплатен вход, но с невъзможен изход,

с клоуни и със чепат бастун

и дяволи, които могат всичко да поискат!

 

Крясъци и всякакви рецепти

на редки пакостни животни,

тварите басма не цепят,

забъркали пихтия допотопна.

 

Охранени тюлени

ръсят в хор кашонени клишета,

редуват се тюлените на смени

помията да леят кучетата му проклети!

 

Долу хорицата бедни

давят се във мътен хаос,

вкопчени в надеждите последни,

хриптят без сила до безпомощния щраус.

 

Клатушка се държавната барака,

безхаберниците втренчени във тлъстия си

авоар

самодоволно наблюдават хорската клоака

от свинския си будоар!

Дъските падат и летят в калта,

ръждясалите гвоздеи не могат да ги спрат,

под вече няма, червеи в пръстта,

през рухналия покрив

мътилките без спир текат.

 

Вън виелицата няма жал,

блъска сиромашкия бордей,

снежна буря в киша и във кал,

затрупва статуите в ледения си навей!

 

гр. София, 29.03.2016 г.