Обичам те и страстно те желая
готов съм да се закълна - и ти,
но нещо ми убягва да узная
как чувствата си ти примесваш със лъжи.

Преминахме през ада и през рая
и мисля си, че между нас върви,
когато в бъдещето аз се замечтая,
в лицето ти ме удряш със лъжи.

Разказваш ми ти врели-некипели,
истории съшити със конци,
а после казваш, че са случки остарели,
за мене си остават пак лъжи...

Въпрос един възниква ми накрая,
къде е истината между нас,
че покрай теб дори това не зная -
лъжа ли е, че съм със тебе аз?