Животът ми е късен плод

явил се между цветовете,

показал се между листата,

за да подеме песните си неизпети . . .

Пътува хванал хоризонта за ръка,

надникнал в гънките на сребърна зора,

върви по пътя си животът ми така

без да знае тъй ли ще е, до кога?

Поел е неуморен моят скитник

с късмета, който го е спрял,

прегърнал го е без да го попита

и семената му със вяра е посял...

Дните му са закъсняла пролет

със багрите на есенни листа

и с дланите събрани му се моля

пак да виждам старите места.

Съдбата вятърът я носи

пътеки вечни да избира

и неуморна бяга със краката боси,

но никога и не помисля да умира!

По клоните плодът зачева,

отлитат неговите цветове,

плодът надвесва се подал ръката на съдбата,

за да посрещне нейните попътни ветрове!

Орешец, 07.09.2017 г.