Българина днес не вдява,

че издъхва с таз управа,

че бере душа във плява,

че дотук е само врява

и животът му минава

в инкубатор без да шава!

 

Всеки ден аха да се удави

по тънкия конец на права,

правата над кална яма,

в която диша хлъзгава измама.

 

Платец превърнат в дойна крава,

в гъста данъчна дъбрава,

и въздухът му се продава,

с безумията лавки го гощават!

 

Сред мъглявата забрава

ласото го стяга здраво,

не стига глас в кресливата гълчава,

в десетилетия на разбеснялата разправа,

за правото му нагло го глобяват,

право кривият му преподава!

 

Хвърчат лета на изкорубено кормило,

хвърчат животи от жестокото бесило,

пълзят в прахта старило и патило,

зов за помощ на̀сред жило на горчило!

 

С крилата пляска долетялото плашило,

ухилено над жалкото возило,

над многолюдното гърбило,

бъхтещо във гъстото лепило...

 

Така във трънена морава

надежди охкат, гине розова представа

от щикове на вълчата застава,

пред тел на граница в земя корава

и пред бразда,

клеймо и зинала жарава

горят мечти, ръцете и мазолите се овъгляват!

 

гр. София, 13.01.2017 г.