Развързах пътищата, да ги имаш.
И те се стрелнаха като посоки.
Стъпи на меко в сянката на облак,
вдигни очите си и тръгвай боса.
Не те е страх. Сега е лято страстно
и пари под краката от жарава.
Лепят мушички и в целувките им знаеш,
че ти си слънчевата дъщеря на царя.
Не спирай. Не сънувай. Не очаквай!
Дланта на пътя ще те носи до премала.
По кожата ти сто слънца да заиграят -
не си от плът, от злато си и вяра.
Одежди – прах и орехова шума,
на слънчогледовата пита яж меда,
от извора отпивай лятото на струя,
с пчелата прелети над малките села.
И нека роклята ти стане ветропоказател
на всички песъчинки от мечти!
Обичай светлината и да знаеш,
за този летен принц жадувала си в зимни дни...
тина
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me