дъхът ми е въздъхнал с пеперуди а от крилата ми и помен няма
във човката на гарван зреят изумруди и всичко по-нататък си е карма
косите разпилени като клони говорят със тревите за копнежа
навред мъгла
безсъние се моли да ме откраднеш от водовъртежа на манежа
перата ми са вечер катапулти
жестоки са цветята преди изгрев
разсъмва се
а мракът все се чуди
дали във светлина да се преражда
засвирили са земните ми дрехи под пръстите ти три октави нежност
една частица още сякаш липсва
 
но стига ни и тази съвършеност
от две целувки да направим вечност