1.   Сцена

Завесата прошумоля, за да ме пусне

под театралния прожектор

и на мига инкогнитото си напуснах

за схватката решаваща, директна.

 

На сцената разбрах,

че съм дошъл да изгоря,,

зад кулисите прегорях

видях, под светлините

нямам право да се уморя!

 

Стъкмените декори тъй не зърнах,

в ръцете си поех орисаната роля

и с репликата-птица вятъра обърнах,

без да прося от живота, без да моля!

 

След тъмнината залата пред мене

превърна се във грейнало поле,

люлееше се необятната ми сцена,

с ръце във тръни себе си развях

на непристъпното кале.

 

Завесите щастливи полетяха,

но аз не чувах хилядния плясък,

във първата ми роля съ̀лзи

заваляха,

за първи път разбрах прескъпата цена

на мимолетния минутен блясък!

 

Спектакълът приключи,

пред мене бе опразнената зала,

във дъното с протрита дреха

чакаше живота скучен,

а аз за нова роля ли да моля

със зъби стиснал я душата премаляла?!

 

гр. София, 17.09.2017 г.