Навярно имат срок на годност думите,
износват се и шепот, и мълва.
По-дрипави от просещите друмници,
завет и клетва, сриват се в пръстта.

Разпадат се на части обещания,
проклятия изгубват своя глас
и само безпризорните мълчания
напомнят, че били са свят за нас.

Безцветни, овехтели от повтаряне,
помръкват и не струват пет пари.
От употреба, смисълът забравен е.
("В началото бе Словото...", нали!?)

Не вярвам им, простете, ако можете,
макар да ги изричам, пак и пак,
че силата им жива е разложена
и днес са само древен артефакт.

Протрити, избелели и измачкани,
дрънчат с високопарна, пошла страст
за надпревара, с глупаво очакване,
че ще възвърнат старата си власт.

Изнизва им се времето, не помни се,
че като камък думите тежат.
Без вярност и от кух заряд отровени
и камъните даже се рушат.