Моят първи детски спомен е за баща ми. Той е бил дърводелец - майстор столар. Но на село нямало постоянна работа за него, само поправял  по нещо и правел маси, столове, прозорци... А когато аз съм се родила, той ми е направил една красива люлка и много са ме обичали с майка ми. След 4 години се е родила и сестра ми и им е било много трудно да ни прехранват. Тогава баща ми с още неколцина негови приятели строители отишли в София и работели на кино "Витоша". Аз и до сега не знам къде се намира това злокобно място, което отне моя баща от мен. Той е слагал паркета и в края на работния ден на 11 септември 1952 година е паднал отгоре някакъв предмет и го е убил на място. Това са ми го разказвали после. А моят спомен от този ден е как в една хубава слънчева сутрин майка ми с една голяма стомна и аз с малка шарена стомничка отивахме на помпата да налеем вода за пиене. Един наш роднина дядо Зико ни викна на портата и ни каза, че баща ми е загинал при трудова злополука. Докараха го и поставиха ковчега на тезгяха му, на който работеше. Събраха се много хора и ме викаха да отида при тях, а аз седях на един камък и не спирах да плача. Светът изведнъж се стъмни за мен и моето детство беше отнето. Помня като в полусън как ни закараха на гроба му мен и сестра ми, сложиха ме на гроба му и ми дадоха сестра ми да я държа. После обиколиха гроба с верига и катинар и го заключиха и така стояхме там, докато дойде една баба Ката и ни отключи и стана наша посестрима. Има такова поверие, че ако роднини са едномесечета и почине единия, другите трябва да се заключат на гроба му, за да не ги сполети същата съдба. Аз съм родена на 26 .09.....сестра ми е на 27.09.....а баща ни беше на 29.09. Когато стана трагедията баща ми беше на 28 години, майка ми на 21, аз нямах още 5, а сестра ми нямаше и годинка. Споменът ми не е радостен детски спомен, а един ужасен и вледеняващ сърцето ми спомен, но с годините той не избледнява. А казват, че с годините мъката утихва и преминава, но ви уверявам, че не така.  Аз цял живот ще жаля за моя баща, че не можах да израсна с бащина ласка и закрила.И сега като се сетя за него ми става толкова мъчно, че мъката ме задушава, а сълзите потичат по лицето ми и дълго време плача. Баща ми е бил много весел човек и обичал да се майтапи. Ние имахме грамофон с фуния, който се навиваше. Правели са седянки в голямата ни стая, пускали грамофона и са танцували. Ако за баща ми е нямало дама, той хващал един голям стол с облегалка, прегръщал го и с него е танцувал. Всяка неделя насред село на площада свиреше духовата музика и цяло село отиваше там пременено и танцуваха танци и хора. Майка ми ми е разказвала, че баща ми я хващал през кръста и я завъртал още с първите звуци на музиката, а на валс краката и не опирали земята, така вихрено са танцували двамата там на хорото. Баща ми е можел да ходи на ръцете си и така е преминавал дървения мост и са му казвали "Суека". Нищо, че съм била толкова малка имам няколко спомена с него, които не ще ги забравя никога. Толкова ги обичам майка и татко и им благодаря, че с такава обич са ме създали. А сега ме гледат отгоре и често ги усещам, че са дошли при мен и аз съм щастлива, че и от Отвъдното се грижат за мен и ми помагат. Благодаря ви, майко и татко!!!