Днес всеки ти е чужд - последно време със хладно наметало те намята. Под шапката на този свят залиташ с пияната походка на моряка. Далечни ветрове навяват близки пръски от някогашни океани. Превърнали се в локви те пресъхват и осоляват пресните ти рани. Момичето на твоята надежда със безразличие от упор странно &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; гледа. И отразен в очите й със страх съзираш, как бъдещето мачтата навежда... Поклащат се в небесната елха звездите и Бог в костюм на дядо Коледа ти маха. Но под разтворените му одежди скрито проблясва черен шлейф на сатаната!

uFeel.me

Изстиване