Ти ще останеш тук.
В ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле,на юг
с тракийските коловози.

Ти ще останеш тук,
като дихание на топъл вятър;
като отронен меден звук
от кавал и песен недопята.

Ти ще останеш тук
край Черно море и син Дунав.
Ще живееш,дори напук,
опазен от нощите безлунни.

Ти ще останеш тук.
Защото чуждото ще те забрави.
Светът е голям и многолик,
но тук е твоята България!