Луната есенно се смее
и гали всеки земен стрък.
А цялата земя немее,
но се върти обаче в кръг.

И багрена във черно прежда-
нощта покрива всеки двор.
Немирен облак се навежда
да чуе звук от птичи хор.

Тя- цялата земя- притихва
и крие слънцето от нас.
А сутрин ранобудно кихва
и грейва слънцето във час.

И тръгва пак денят със шпори,
за да настигне свойта нощ.
И всичко пак да се повтори
под погледа на звезден кош.