Появи се в живота ми като с магия и вдъхна смисъл в мен.

  Една любов незабравима, една-едничка беше ти за мен.

  Обикнах те повече от всичко, дори от мен самия.

  Сърцето подарих ти и с доверие, любов и сила обградих те.

Преживяхме много, добро и лошо, но ти винаги помни:

Една любов в този свят си имам, една-едничка си ми ти,

       но ето, че дойде и ден, в който всичко се обърна,

предаде ме и много ме боли.

Една-едничка ти ми беше,

но животът с други ме смени.

Знам, човешко е да се греши.

       Но ето, че животът се изплъзва и сам-самичък ме остави ти.

Сега стоя пред теб на колене,

сломен от време, болка и сълзи,

с душа разбита и сърце на две.

        Аз казвам ти, че те обичам и пак стоя на колене.

             Помни ме, слънце мое, помни ме с доброта.

Помни, че ти простих, помни за любовта.

    И знай, че ден ще дойда там някъде във вечността,

отново ще те срещна и ще излекуваш моята душа!

Помни, обичам те, слънце, и за теб живях...

Автор: Й. Минчев