Реките бушуват
и давят с порои,
зло не умува
във свят на усои . . .
Хълмове няма
във равната кал,
хрипове влачат
полумъртва жал!
Сивите впрягове
бесни хвърчат,
камшик изплющява,
над глухия път . . .
Крачките редки
пробягват ранени
и чаткат подметки
в шир набраздена.
Грачат зловещи ята
налитат без жал да кълват,
слепи се хвърлят
в безпътна врата
само и само да ги уморят!
Със сили последни умивам кръвта,
после ще викна блажената смърт,
прострелян се мятам с очи над пръстта
от нейде ще плача над черния кър . . .
Сърцата се пръскат,
гърлата горчат,
мъки се ръсят,
теглата стърчат!
х х х
Гърдите са празни,
но пак ще са пълни,
отстъпих без въздух,
но непобеден,
кръв и живот не можаха
да стигнат,
мъртъв заминах във кърваво време,
за да пристигна във друго небе
този път жив и отново роден!
гр. София, 06.10.2017 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me