Секундата, в която се взривих,
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.
По вятъра ли мълния дойде
и в центъра стабилен се стовари!?
Добрите, равновесни брегове
безпомощно потънаха в пожара.
Коя съм аз, къде съм и защо?
Забравени, безсмислени въпроси....
Природата на древно божество
поникна в мен. И само нея нося.
Един единствен взрив ме сътвори
от хаоса на пръснати частици.
В безкрайност паралелна се роди
безсмъртен дух, в гнездо на светла птица.