Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака ще сменя,
за да изоставя грешките.

И колко много дни греших?!
Но паметта не ги забравя...
Един ли недописан стих
душата ми не изостави!

В една ли нелюбов умря
чувството,че ще се повторим!
Изоставена е будната зора,
но пак тихо ни говори.

Тя ни носи упование,покой,
който болката ни топли.
Останал сам-все питам:кой
разхожда слънцето със облак?