Градът замръзнал е  и чужд,

с грозно остъклените балкони.

Въздух мръсен, мъгла и  студ,

а аз опитвам се, тъгата да прогоня.

И огън да запаля във очите ви.

Души да стопля на зимуващите птици.

Със два-три стиха – мъничка искра,

да се докосна и до най-големите скептици.

Защото виждам във душите  страх -

изгонени от Рая – виним все- Ева,

 ябълката или пък Змията.

И хвърляме един на друг в очите прах,

и крием се във своите  черупки

и с алкохол опитваме  да давим сетивата.

А трябва ни единствено Любов –

желаем я, а я държим под ключ.

Да получи  – всеки иска,  да я  даде.. не е готов

и вие тъжно, пак като ранено куче.

Животът наш е просто  огледало,

което да ти каже иска –

на хората да даваш туй,

което душата ти копнее и желае,

А резултатът?

Струва си, ако поемеш риска.