Радостта се топи като захар
и вкусът на отминал април
ми напомня за тихата стряха,
връща спомен далечен и мил.
Отлетя синьо-бялата птица
надалеч от площада зелен.
Спрях след гълъби вече да тичам,
а съм пак с разбити колене.
Но си мисля, че мога спокойно
да се вслушам в познатия тон...
И към нова земя недокосната
да погледна след близкия склон.
© Елена Желева. 28.04.2018 г.