Любов ли е, разцъфат бели рози,
пламъчета грейват в очите,
и хукват...  пътищата боси
на среща с усмивки дяволити.
Не пита, никой, има ли дилеми,
въпросите безмълвни са, без драми,
и думите във този миг са неми,
а само код за бъдеще... без рани.
Любов ли е, избухва силна вяра,
че слънцето във утрото изгряло
и птиците запели в надпревара
за нея са единствената, бялата.
За нея, истинската, вечната,
обагрила съдбите с нежни краски.
А всичко друго, то е без значение,
щом огън има, нейно е всевластие.