*** Къде е съвестта във твоето мълчание? Уплашила се е от мисълта „Виновен”!?... И укорява времето за моето страдание... Всъщност чертае различен път съдбовен.
*** Между мислите вече се срещаме. Зачеркваме неумолимото време. Разбъркваме странно посоките... В солени следи търсим смирение.