За мислите няма коловози -
само в тях можеш едновременно
да се смееш,
да плачеш,
да се радваш и тревожиш.
Само в тях може да се  предположи
забавяне на забравата...
Само в тях може да са едно цяло двама
и... в това да е драмата!
Само в тях всички рибки са златни...
Само в тях зимните сенки са бели
и в снега босите спомени  вървят наобратно,
след като на сърцето пред прага,
за кратко са се поспрели.
Само там може да се прескачат сини оврази,
паяжини от слънце да се изплитат
и се попадне в капана на онази -
Вечната дума,
която мълвиш с очи,
без дори да си питан!