Стои една самотна кула край морето,
като слепец пред бурята тя стени издига,
като безумен старец,
вперил поглед в бъдещето тя стои.
Като самотна стълба в небесата тя се извисява
и преповтаря миналите мигове на слава.
Стои пред всичките стихии тя,
докато съдбата на домино не я сполетя.