(На едно бездомно котенце)
Кастрирано, с белязано ухо.
И пуснато на воля – да живее.
Смутена шепна:"Господи, защо
Доброто в тази форма днес вирее?"
Живот да вземеш е жестокост, знам.
Но то навярно сто пъти умира –
от вечен глад и студ. От самота...
Но кой сега душата му разбира?
А трябва само шепа топлинка
и хапка хлебец – толкова му стига.
Отминах го. И ми тежи вина.
Изгаря ме отвътре – като стигма.