Ти бе толкова мой и се скитахме двама,
във прегръдка тъй топла през нощния град,
уморени от танци, в очите ни пламък,
споделили целувки в любовния глад.

Но те няма до мен и напразно се взирам,
и се лутам сред спомена, в който си Ти,
беше обич, изгаряне, лудост взаимна
и щастливо безвремие, вплетено в стих.

Ти бе толкова мой, аз бях толкова твоя,
подарихме си обич, трепет, нежност и страст,
ти остана във мен - аз завинаги твоя,
моя дива любов, аз съм в твоята власт.