Като тайна магия,
като белия стих
аз те нося у мене
без да ми натежиш.

Като малка монета,
изкована от мед
все те крия у себе си.
Ти напук пък блестиш!

Като тънка верижка,
като стар медальон
твойта шия оплитам.
Как ли ще ме търпиш!

Като камък нетленен
от съборен стар зид
аз се вграждам у тебе.
И дано да простиш! 

11/2018