Сиво небе. Дъжд. Есенна скука.
Седя до камината.Пия чай с ром и съм добре.
Щом до мен е внукът,значи светът събран е в малкия дом
и въобще…за другите дреме ми на „папука”.
Настроението ми не е като скъсан кондом.Щастието, макар и трудно,
си намира пролукана живота сред тъмния щорм
и не ми се разхлабват пръстите във юмрука.Завистта спи пред вратата
и не е проблемен синдром,но ако, все пак, реши някога да почука,
ще я завра под земята като мъничък гноми ще и кресна: ”Я,марш от тука!
Сладка изглеждаш,но горчив си бонбон.
Беж, че от бой ще те спукам!”За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me