Заковах тишината.
С две-три думи мълчание.
С белезникаво вчера,
с монотонни желания.
А във прашния ъгъл
дреме мижав, котакът.
Пренавил е кълбото
от болезнено чакане.
Скърца сякаш през зъби
овехтялата порта.
А таванът предрича
ненадейно протакане.
Побелялото утро
е до болка очакване
да избухне във люляци
тази нощ неочаквано.