И в хубавите делнични шевици
да втъкнем и усмивка, и добро,
и кацналата на балкона птица
да ме дари за щастие, с перо.

И после пак да тръгна по задачи,
след Самотата и едно кафе.
Поезията сътворихме значи.
Доволна съм. И пак ми е добре.

Понякога пътувам и я пиша,
и пак съм с мойта тиха Самота.
И тя със мене вдишва и издишва
най-хубавите думи на света.

7 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА