Една брюнетка сладка и ефирна 
омая ме с магията на фея. 
Заставам мирно само щом ми свирне
и влюбен съм в това, да я разсмея!

Ма много слушкам - щом с крачето тропне
опашка свивам и с изплезено езиче 
я гледам умно, във очите топли -
С какво ядосал съм (пак) моето момиче?...

Блондинки ли? Дори не ги поглеждам!
Брюнетка мъничка е моята принцеса. 
Щом видя я, със оптимизъм се зареждам, 
гласът й мигом от мен гони стреса!

Обичам да я цункам, да я галя, 
да я прегръщам, да й се отдавам!
Обичам дрехите излишни да й сваля, 
но спирам тук... и друго няма да ви казвам!...

17.08.2019.

Георги Каменов