Усеща те енергията в мен,
към същността ти пак е устремена
и винаги в изгряващия ден,
във твойте мисли аз съм съхранена.

Извайваш ме във всеки следващ стон
отронен от душата ти любима
и търсиш вечно нашия синхрон,
това ме прави вятърно щастлива.

И все така разперили криле,
в безкрайните пространства с теб се губим,
приветства ни забравено море,
на неговия бряг ний пак се любим.

А после плуваме и гоним ветрове,
изкачваме скалата ни красива,
притихвам с обич в твоите ръце,
надежда във очите ни се скрива.

Така е всяка нощ от векове,
в Плеадите все сънища ни връщат,
ще ме достигне твоето сърце,
във сбъднатост мечтите се превръщат.

29.08.2019г.
Елица