И ти си като мен - малка, дива, неопитомена,
бягаш, ако те поискат нечии ръце.
Като гората си красива, като нощта - студена
не даваш да изцапат чистото сърце.
Ти казваш, че това е дом. Защо?
Щом близките ти тук ги няма.
Сърцето ти по-крехко от стъкло,
а тук все някой иска да те наранява.
Ти не си играчка. Разбери.
Раните с конец не можеш да зашиеш.
И не можеш да живееш между четири стени,
но живот ли е щом трябва вечно да се криеш.
А ти си точно като мен - нежна като струна,
но опасна, щом някой насочил е стрелата.
Бъди свободна! Сигурна съм, ще си струва.
в теб е най-хубавото чувство - свободата!