Щом думите хитреят със усмивка,
ухаят на прикритата лъжа,
те сякаш до последната извивка
намекват ми - съвсем да не тъжа.
С усмивка да умея да отказвам
и бързо да си хващам пътя аз,
обикновено повечко приказва
този, който лъже час по час.
Не може ли с лъжа да те надвие,
тогава те изкарва виноват,
отдавна понаучихме ги тия-
усмихнати лъжци по вид и цвят.
И по- добре на други да е криво
и да си плащат своя личен грях,
как мога аз до истината жива
да си живея мирно и без страх?!
17 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me