Поетите души са наранени
от болка или от любов-не знам,
ала навярно за това големи-
побират те галактики,вселени.
И никога не свършва оня плам.

Душите на поетите са силни,
дори ранени, те лекуват друг
без хапчета ,балсами и мехлеми.
В раздаване на обич са обилни
от своя болка стиснали юмрук.

Поетите са странни, луди хора.
очите им са в синьото небе.
Помилвал ги  е Бог дори отгоре,
докоснал ги с небесните простори,
дарил ги е с душата на дете.

10.02.2020