- Странно нещо са хората, Пламене! Гледаш ги в очите,
те - щастливи и влюбени, ала знаеш ли зад тази маска колко нощи в кавги и сълзи са били принудени да заспиват с гръб един към друг..
- Дядо, та нали очите са прозорец към душата? Та нали точно те няма как да скрият истината?! 
- Млад си още, чедо! И наивен! Не знаеш ли, че тез' плачещите очи, лишени от надежди и любов, са най-коварни?! От тях се пази! Първо изчакай да видиш, да мине време, да опознаеш хората, пък едва тогава им се доверявай. И да те гледат в очите с цялата любов, и да ти говорят все в тях, ти пак недей им вярва. Виж нас с баба ти - вече почти 50 години заедно. Не беше лесно. Тя беше от тези с измамните очи, ала откри в мен точно това, което търсеше. Промених я. И ѝ дадох сърцето си.
- Нито един път ли не се скарахте до толкова, че да я намразиш? Нито веднъж ли не ти идваше да зарежеш всичко и да продължиш нататък?
- Да я намразя и да продължа напред без нея? Не бих! Трудно спечеленото за лесно не се заменя. Когато е трудно, когато жената срещу теб е особена и предпазлива - точно тогава не се отказвай. Дори напротив, покажи ѝ, че си готов!
- Готов бях веднъж, но тя не беше. После намерих друга, там нещата бяха съвсем различни, тя беше готова за мен на абсолютно всичко, но аз не.. И все още чакам някоя да е хем тя готова, хем и аз. Май е невъзможно.
- Няма невъзможни неща, Пламене! Има само пропуснати възможности. Не го мисли, ще дойде. И като дойде не я изпускай, не спирай да ѝ показваш колко я цениш, дори когато вече си я спечелил. И още един съвет - за онази специалната баба ти пази семейния пръстен! Но щом е специална първо вложи малко от теб, така ще разбереш, че е точно тя! Ако си готов да избереш лично ти пръстен за нея - тя е. Дай ѝ избраното от теб, а пръстена на баба ти ще го пазиш за сватбения ден.
- Така ще си помисли, че съм свидльо.
- Напротив, тогава ще знае, че има специално място в сърцето ти! Така направих и аз и ето резултата - почти 50 години! Не позволявай на пламъка да угасне, поддържай бурния огън, който пламне в началото и не карай очите да стават измамни! Обичай я, прави жертви.. Хайде де, не си ли бил влюбен? 
- Бях..
-  Ясно. Не си бил! Истинската любов не позволява минало време. Няма "бях", "бил съм".. Има само "сега"!
- Тогава значи не съм изпитвал такава. Благодаря ти, дядо! Знам, че ще я намеря и е някъде там.